1384, Битоля. От една страна ­ обсаденият Равул, от друга ­ Тимурташ, завоевателят. Те не се срещат, но събитията предизвикват еретични мисли, несвойствени нито за верноподания християнин Равул, дякона преводач, преписвач и хроникьор, нито за правоверния Тимурташ, всепобедния пълководец на воините на Падишаха.
Боже! Каква сеч, каква младост и сила човешка загива. И защо?! Питат се и единият, и другият.
Модерна проза за всички нас, за всичко, което е около нас и по-далече от нас.