Защо все пак комедиите на Миро Гавран са толкова успешни? Става дума за отлични ситуационни комедии, но във всяка от тях Гавран осмива и поне един човешки недостатък, като така успява да създаде и комедия на характерите. Спрямо текстовете му е приложима и днес валидната дефиниция на Аристотел: "Комедията е подражание на по-лоши хора, но не в цялата им порочност - тук смешното е част от грозното. Защото смешното е някаква грешка и грозота, не болезнена и не пагубна, каквато е тъкмо комическата маска - нещо грозно и разкривено, но без болезнено въздействие."