Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Наричат Ирландия “келтски тигър”, заради икономическото чудо постигнато в края на миналия век.Фаворизират я и заради гения Джойс. Днес я споменават около Нобеловата награда за литература и номинирания жив класик Уилям Тревър.
В случая геополитическите везни на книжния пазар натежаха към Азия, но за нас е чест да имаме ново издание на сборника му с разкази “Танци за влюбени”.

Доколкото и ние сме остров, тъпчещ руини от славното си минало, вперили над чаша мрачния си поглед в бъдещето, този ирландец (за мнозина непознат) се оказа  по-близък от родните ни прозаици.

Защото да си периферия е съдба. Лишена от блясък, пропита с копнеж, търсеща отговор. Такива са героите на Уилям Тревър. Поставени в ситуации, за които времето няма значение.Удивителна е способността му да вкара читателя в текста буквално, сякаш фикцията не представлява бариера, просто минаваш отвъд. Същите лица,  познати думи, обиграни жестове, неизбежен край, въобще – допустим твой живот.

Освен  писател, роденият през 1928 г. в графство Корк Уилям Тревър, е работил като скулптор.Усещане за чиста форма е майсторския му стил.

След повече от четвърт век отново се срещаме с майстора на камерната психо-

драма Уилям Тревър благодарение на изд. “Сиела”. Отново се връщаме към сборника разкази „Танци за влюбени” на този вече познат от 80-те години у нас писател. Творчеството му - 9 романа, 5 сборника разкази, множество пиеси, есета и статии, му донася редица престижни английски и ирландски литературни награди.

Като повечето представители на поколението на сърдитите млади хора, които налагат себе си с характер и повече гняв, и У.Тревър не прави изключение, но бързо спечелва вниманието и доверието на читателите.

Как?  Безшумно той ни потапя в „епичните” етични битки, които изпълват с фалшив смисъл затворения свят на героите му. Херметизирани в своя мир, те загубват способността да общуват помежду си, да се уважават,  да бъдат искрени и да си вярват. Точно това ги сблъсква с необичайното, странното и гротескно съжителство, което въпреки че им е неприятно, се оказва неизбежно за личности като тях.

Англосаксонската сдържаност на У.Тревър и ирландският му усет за абсурдност дават право на Греъм Грийн да каже за него, че е един от най-добрите, ако не и най-добрият  разказвач от „Дъблинчани” /Дж.Джойс/  насам.

Със своите герои от средната класа, с тъгата им заради похабените човешки ценности, той изследва душевността и светските маски на хората и с откровеността на своята сатира, сякаш се опитва да ги освободи от този тежък товар и да ги върне към истинския живот, дори и по-беден или по-тъжен, но истински, техен, а не чужд или измислен. Смисълът на всичко за него се крие в Истината с главна буква. Точно тя кара героите му да се лутат в лабиринтите от вътрешните си съмнание и догадки, за да намерят себе си, за да си върнат доверието както към себе си, така и към света около тях.

Какво по-прекрасно !!!

Ако това е вашата книга – приятно четене !!!

Ако пък сте любопитни към непознатото – заповядайте !!!