Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

"искат ти се разни работи и не можеш да спреш, защото ти остава само твоят живот, оставаш само ти самият, с когото да се будиш...и как би могъл някога да си кажеш, че това, което искаш е нередно?"

Пълен с контрасти, текстът на "Момичетата" подскача като обло камъче, хвърлено в гладката вода на привидното спокойствие. Тук няма тъжен или щастлив край на историята, няма очаквани завръзки или развръзки, въпреки илюзорното усещане за придвижване в сюжетния коловоз.
Едно хладнокръвно, почти ритуално убийство е скелетът, върху който се държат събитията и героите. Всички роли са главни в идеята, потапяща ги дълбоко във времето на хипарската култура и анархизма. Играта с описанието на отделните образи създава свят, изпълнен единствено с тях и все пак оглеждащ се във всичко наоколо.
Разказът е ту от името на зрялата вече жена, преследвана от кошмарите на миналото си, ту от името на 14-годишното момиче, неосъзнаващо, но жадуващо вниманието и любовта на другите.
Противоречието на безнаказаността и лекотата, с която приема упойващите вещества и секса, срещу предначертаното подредено от родителите й бъдеще, е като съпътстваща мелодия на целия роман.
Приковават суровите сцени описани във външния свят на героинята Иви, неусетно въвличащи във вътрешните й безброй сапунени мехури - красиви и крехки. Попаднала в примамливата "религия" на момичета, влюбена в неустоимата независимост на Сюзън, удивена от докосването до възможността да открие свободата си в ранчото. Там "гуруто" е Ръсел - неосъществил се музикант, впримчил в мрежата на маниакалността си останалите и запалено проповядващ"СВОБОДНА ЛЮБОВ"
Особено и странно е чувството, с което са оцветени сцените на напрегнато, скоростно променящо формите си възприятие за сгъстените събития, случващи се с тялото и емоциите на героинята. В същото време и със същата сила се налага едно лежерно усещане за безвремие, поддържано от картините, рисуващи прашните безлюдни пътища, безкрайно греещото слънце, застоялата тиня в басейна на ранчото, часовете изсипващи се като пясък от строшен пясъчен часовник..
Дали желанието за близост, топлина и толкова жадувана свобода е изпълнимо или е зле прочетено упътване на "безвъзмездно" дарената "любов"...?
"Момичетата" е среща с отговорите на страшни и незададени към себе си въпроси.