Годината е 1705-а. В златния град Амстердам Теа Брант тъкмо е навършила пълнолетие и няма търпение да прегърне живота с отворени обятия. Но на рождения й ден тайните от миналото на семейство Брант изплуват, за да й попречат. Нещата не вървят добре у дома – баща й Ото и леля Нела непрекъснато се карат, а семейството е принудено да продава мебелите, за да намери пари за храна. Нела отчаяно търси изход и вярва, че ако намери подходящ съпруг за племенничката си, това ще бъде решението на проблемите им.

Така че когато семейството получава покана за бала на семейство Сарагон, едно от най-значимите социални събития в града, се оказва изключително важно Теа да е там и да направи добро впечатление в обществото. Младата жена обаче вече е намерила любовта на живота си на може би най-неподходящото място.

Действието в „Домът на съдбата“ се развива 18 години след събитията от романа „Миниатюристът“ в един Амстердам, чиито златни години вече са си отишли. Поредица от лоши инвестиции и войни са довели до постепенното западане на някога великия град и облаците над него тепърва се събират. „Домът на съдбата“ е продължение на „Миниатюристът“, но може да се чете без проблем и от онези, които все още не са запознати с героите от първата книга. Джеси Бъртън за пореден път е успяла да разкаже една завладяваща и завършена история, история за тайни и мечти, за любов, семейство, дълг и свобода, за една жена, която въпреки епохата, в която живее, е решена сама да определя съдбата си.

Повече от достойно продължение на „Миниатюристът“. Елегантно, атмосферично и завладяващо.
Мариан Кийс

В „Домът на съдбата“ Бъртън е постигнала нещо много рядко срещано – да напише продължение на успешен дебют, което да го превъзхожда както по стил, така и по същност.
The Guardian