Книгата се чете на един дъх. Беше ми полезно да си припомня усещанията от онова време, съгласна съм с авторката, че сегашните ни проблеми имат своето обяснение в миналото.
Мавзолей
Автор: Ружа Лазарова
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 228 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 305 грама |
| Размери | 21x14.5 |
| ISBN | 9789542805724 |
| Баркод | 9789542805724 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Това е историята на момиченце, израснало в света на странни сенки – на Георги Димитров, на комсомолския секретар, на съседа от ОФ-то... Един свят, който на пръв поглед изглежда банален, обикновен като нашите спомени – спомени на един човешки живот. Но ако разтворим по-широко блендата, ще изпъкнат онези подробности, които правят един режим тоталитарен. „Мавзолей“ е роман, който се чете на един дъх. Една наистина забележителна книга за България, която трябваше да се напише във Франция. Една покъртителна история на три поколения жени, преживели комунизма в България.
В момента я чета и ми харесва, защото е искрена и разкрива подробности за времето преди '89-та в детайли, които показват защо днес е такава ситуацията у нас...
Добре започваща книга с неуспешен от литературна гледна точка финал. Но ценна сама по себе си заради посланията си.
Очаквах повече от книгата...очаквах многопластовост, а тя, за съжаление, често звучи като клише от митинг. Като фабула, език и стил на писане - определено приятна е, но е скучно-праволинейна в оценките за куп неща от миналото, една черно-бяла фотография с висок контраст, който заличава нюансите.
Тази авторка е луда, какво знае тя се питам аз... нямам думи, не си давайте парите за този боклук!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Един чудесен роман за близкото ни минало. Написан толкова увлекателно, че всеки читател над 30-те може да се разпознае в герой или с участието си в събитията от времето на комунизма. Всички бяхме там и не сме го забравили. Потриса ни зародилата се носталгия: „имаше и нещо хубаво”, „не всичко трбва да се отрича”...И кое беше хубавото? „Само едно нещо - казва моят баща - че бяхме млади”.
Мавзолеят е въплъщението на тоталитарния режим. Толкова несъвместим с християнските ни традиции . Толкова противно чужд и нечовешки. Прочете книгата, дайте я на приятели, не се оставяйте житейските трудности днес да притъпят усещанията и преживяванията от онова време.
Мавзолеят е въплъщението на тоталитарния режим. Толкова несъвместим с християнските ни традиции . Толкова противно чужд и нечовешки. Прочете книгата, дайте я на приятели, не се оставяйте житейските трудности днес да притъпят усещанията и преживяванията от онова време.
Маргарита Аргирова, Хеликон Витоша, София
Това е пореден опит да се осмисли литературно епохата на комунизма в България. За разлика от много други успешен. Историята е за три жени от три поколения – Габи, Рада и Милена . Започва от 9 септември 1944 и приключва с нещата от прехода след 1989г. Написана е увлекателно и четивно, без излишна помпозност, поради което, убеден съм, няма да бъде приета благосклонно от т.нар „висока критика“( която пък прие не толкова добрия роман „Дзифт“). Вероятно за това ще съдейства и факта, че книгата е писана във Франция, където авторката живее, на френски, за западната публика, т.е все подробности, които ще се опитат да омаловажат литературната стойност на романа. Ще спомена само, че в книгата има и непреводими думи и изрази като „офето“, чавдарчета, септемврийчета, пионерчета, соцлагер, физзарядка, детмаг, естрадна музика, чалга и много други. В оригиналния френски текст те са изписани на български.
Романът е голяма крачка най-малкото в едно определено отношение. В България все по-малко се говори за епохата на комунизма като се започне от семейството, медиите и се стигне до образователната система. Определено почитателите на соца няма да одобрят книгата, живелите в неговия „рай“ ще я оценят, а има и едно ново поколение, което мисли за него с термина „много ми дреме“. За последните думата мавзолей ( ако изобщо са я чували) е просто „голяма надгробна постройка, гробница“
Романът е голяма крачка най-малкото в едно определено отношение. В България все по-малко се говори за епохата на комунизма като се започне от семейството, медиите и се стигне до образователната система. Определено почитателите на соца няма да одобрят книгата, живелите в неговия „рай“ ще я оценят, а има и едно ново поколение, което мисли за него с термина „много ми дреме“. За последните думата мавзолей ( ако изобщо са я чували) е просто „голяма надгробна постройка, гробница“
Антон Марваков, Хеликон-Благоевград
„Мавзолей“ разкрива историята на три поколения жени от 1944 до 2006г. Периодът обхваща народната власт, безскрупулния тоталитаризъм, перестройката и така очакваната демокрация. Всеки от героите преживява промяната по свой , едни от безлични интелектуалци се превръщат в лидери, други се сливат с тълпата и дишат с нейния ритъм. Къде е истината? Това, което медиите представят – разгара на събитията, това, което историците избират да запомнят поколенията или това, което чувстват в момента съвременниците. Колективното е умряло, но дали сме самоуверени в „аз“-ът си.
Марияна Ангелова - Хеликон, Стара Загора
Романът е история на три поколения жени, живели по време на тоталитаризма, и начина, по който системата се е отразила на битието им. Водейки ни през трудния живот на героините си, събирайки частици от спомените и преживяванията на всяка една от тях, авторката създава един жив образ на социализма, чийто символ е мавзолеят.
Но ето че настъпва 10 ноември и режимът е свален. С почти фотографска точност Ружа Лазарова разказва за митингите, патоса, надеждите,за вярата в едно по-добро бъдеще и за последвалото разочарование.
Разрушаването на мавзолея като символ на тоталитаризма поражда следния въпрос – „Трябва ли мавзолеят да се съхрани и да се превърне в паметник на социализма? ... Не знам. Но докато го рушаха почувствах бремето на режима. Усетих колко дълго и мъчително ще бъде да разрушим рефлексите, които са ни завещали. От мавзолея изчезна само видимата част, останаха основите и подземните коридори – като жилави корени, впити в земята“, твърди Ружа Лазарова.
Но ето че настъпва 10 ноември и режимът е свален. С почти фотографска точност Ружа Лазарова разказва за митингите, патоса, надеждите,за вярата в едно по-добро бъдеще и за последвалото разочарование.
Разрушаването на мавзолея като символ на тоталитаризма поражда следния въпрос – „Трябва ли мавзолеят да се съхрани и да се превърне в паметник на социализма? ... Не знам. Но докато го рушаха почувствах бремето на режима. Усетих колко дълго и мъчително ще бъде да разрушим рефлексите, които са ни завещали. От мавзолея изчезна само видимата част, останаха основите и подземните коридори – като жилави корени, впити в земята“, твърди Ружа Лазарова.
Елена Площакова, Хеликон - Пловдив
Ружа Лазарова: Родена съм през 1968 г. в София. По времето на бурните ми студентски години научавам как се пие ракия в \"Яйцето\", как се правят нощни къпания в Равда и се запознавам с виновниците за излизането на тази книга в България. Публикувам разказчета в студентски издания. Заминавам за Париж през 1991 г., където живея до ден днешен. Следват три години учение в престижни университети (Institit de Sciences Politiques) и след още няколко години професионално лутане най-сетне се осмелявам да пиша на френски. През 1998 г. излиза първият ми роман \"На върха на езика\", в малко издателство (Editions 00h00.com). През 2000 г. излиза вторият роман - \"Кръстосани сърца\", във \"Фламарион\". Той се радва на известна публичност. Доста вестници, списания и дори телевизии (ТF1 и две кабелни - LCL, Paris Premiere) говорят за мен и романа. Даже ме наградиха с наградата на един женски уебсайт news-fam.com. Това не е толкова важно, но бе много приятно и доходоносно.
снимка: Корин Марио
снимка: Корин Марио
