Мнозина ще се запитат защо четиридесет години след създаването и утвърждаването на сугестологията и сугестопедията, техният автор като че ли предлага нови концепции, които напълно отхвърлят предишните. Но това всъщност не е така.
На първо място, нека отбележа, че термините не започват с "анти", а с "де". Това означава, че сугестологияга и сугестопедията не са отхвърлени. Те се запазват, и като термини, и като основа за разработване на практически методи, но с известна тенденция в тях все повече да се държи сметка за вътрешната свобода на личността, за комуникативното освобождаване, депрограмиране, десугестиране. Набляга се също на това, че сугестопедията е метод на скритите до сега у нас резерви на личността. Резултатите са толкова неочаквано положителни, че надхвърлят многократно всички други методики, както и експертите на ЮНЕСКО посочиха. И при необичайно положителните допълнителни ефекти на методиката - спокойно можем да кажем, че всъщност се работи в областта на резервите на личността, непознати до сега.
А задължителната за методиката подчертана истинска хуманизация на обучението и на взаимоотношенията в групата -създават надежди за нова култура в обществото - сега и в бъдеще. Защото без тези хуманистични взаимоотношения, без тази нова култура - няма нови свърхрезултати. Това е един положителен "капан" на природата.
След като знаят, че десугестологията и десугестопедията като същност на сугестопедията съществуват, колегите, които работят в тази сфера, ще направят всичко възможно да се доближат до новата разработка като съдържание и подход. Това ще елиминира погрешната авторитарна позиция (дори и да е в мека
форма), както я разбират някои хора или неправилно обучени преподаватели (също психолози и лекари). Организираното вече допълнително обучение и информация ще спомогнат да се разберат механизмите на работа в практиката. Освобождаването и оползотворяването на резервите на мозъка/ума не се дължат на видимото влияние на преподавателя (също психолога и лекаря), а на съвместната работа между личността или членовете на групата и преподавателя, основаваща се на искрено уважение. Като цяло ще се избегне кичът в сугестопедията. Следователно, преориентацията на колегите от сугестопедия към десугестопедия постепенно ще се улесни.
В началото сугестопедията не се основаваше на клинични внушения, а на нашите формулировки за нормалния всекидневен живот, на комуникативните внушения като внушение на класическото изкуство или на искрения и надежден, добър приятел, без настояване, само в хармонично общуване, т.е. да внушиш означава да предложиш избор! Но някои неквалифицирани персони изтълкуваха сугестопедията като вид хипноза. Но сега с термина "девнушение" не е възможно да се мисли за хипноза, а за свобода на личността, вътрешна свобода.
Ние търсим начини не за програмирано или за наложено, а за спонтанно освобождаване на резервите (неизползвания потенциал) на подтиснатия от обществената сугестивна норма мозък/ум. Сугестологията е наука за спонтанното, а не принуденото освобождаване от фактори на потискане, ограничение или накърняване. Такава е и такава беше сугестологията, но някои хора не проумяха това. С термина "десугестология" вече не е възможно такова неразбиране.
Д-р Г. Лозанов