Нали никой не се заблуждава, че градинарят се занимава единствено и само с градината. Наистина по-често е сред овощните дървета и зеленчуковите лехи, сред цветния кът и лозето, но той освен овощар и лозар е и съпруг, и баща, и обществен деец. В този смисъл неговият кръг от дейности не е само копането, засаждането и пръскането, а още и гледането на семейството, празнуването на рождените и именните дни, ходенето на черква, събирането с набори, сватби, кръщенета и пр. Тази книга е написана в този дух.

За овощната градина - Няма селски двор, нито градина в градските вилни зони без да е забучено поне едно дръвче. Нещо повече, в градините са засадени толкова дръвчета, че не могат да дишат, рядко се вижда слънчева поляна, където да се посгрее човек на пролетното слънце. Този максимализъм -от всичко да има в градината: круши, ябълки, кайсии, праскови, череши, дюли, мушмули, да не говорим за по-дребните - касис, малини и къпини, превърнаха тесните парчета земя в гъсти горички. Една от задачите на тази книга е да разясни, че не винаги количеството е положително качество.

За зеленчуковата градина - Ние сме наследствено обременени - градинарството е в кръвта ни от преди 300 години, Че кой не е ял нашите зеленчуци -сърби, румънци, маджари, немци, руснаци, да не закачаме далечните народи - американци, бразилци и аржентинци, в чиито земи е никнало и наше семе. И какво, сега, като се навлякохме в градовете, да забравим лютите чушки и чесъна, мор патладжана и мехлето, а краставиците, тиквите, че и кратунките - никогаж. Това няма да стане, край блока поляна ще разровим и пак ще засадим няколко стръка зеления - не толкова заради глада, колкото заради навика.

За цветната градина, за лозето и виното - Е, тук сме вече на европейско равнище. Няма само холандците да се хвалят със своите лалета, грузинците - с розите си, англичаните - с тристагодишните си поляни. Бабиното мушкато не е слизало от прозорците ни, нищо че ги няма вече старите джамове. Съдбовно сме свързани не само със цветето, но и с лозето и виното, че и с ракията. Няма как да се откажем - ще копаем, ще режем и кършим, ще прищипваме и колтучим, ще мачкаме грозде с боси крака, ако трябва, но пак ще пием и пеем, докато има в бъчвите руйно вино и кехлибарена ракия...