През последните етапи на своята еволюция човекът, осъзнал своето Аз и опознал околния свят, търсел все по-точни отговори на въпросите и на страховете си. Благодарение на мита успял да стигне до най-дълбоки умозаключения, но не му било възможно да избегне собственото си въображение, което често замествало твърде трудни за възприемане реалности. Там, където фантазията и дори религията не били в състояние да дадат очакваните обяснения, човекът търсел убежище в дебрите на окултното, на неизвестното, на въображаеми загадъчни сили и факти. Забелязал, че собственият му живот обхваща неконтролируеми и необясними явления, принадлежащи на някакъв тъмен и таен свят, който сякаш е скрит някъде вътре във всекидневието. Страховете можели да бъдат прогонени чрез обредни заклинания, които по такъв начин станали съществена част от неговото социално поведение. В епохи, по-близки до днешната, човекът осъзнал, че е заобиколен от материални свидетелства, оставени от живелите преди него, и почнал да си задава въпроси, свързани с наличието на внушителни руини и с тяхната функция, необясними при оскъдните възможности, които са приписвани дотогава на изчезналите генерации и на краткостта на тяхното съществуване. Влечението към миналото, към най-дълбоките корени, често изисквало нови усилия на въображението, за да се идентифицират цели и мотивации на най-необикновени творения. Достатъчи да си спомним за пирамидите в Гиза, за храма Стоунхендж, за мегалитите в Карнак, за развалините в Теотиуакан, за цитаделата на инките Мачу Пикчу... Въпреки нарастването на броя на археологичните издирвания и изследвания, неизвестните страни и нерешените въпроси по отношение на много места се оказват доста повече от постигнатите познания. Впоследствие изследванията върху еволюцията на човешката цивилизация и напредъкът на науката и техниката предоставили много отговори, като заличили множество дръзновени оценки и върнали в истинските им пропорции древни факти и творения на човека. Многобройни са все пак местата, за които не е възможно и днес да се представят убедителни обяснения. Освен това в колективното въображение стародавни митове, символи и легенди са примесени често с реални исторически събития и обективно неразгадаеми свидетелства, които подхранват необхватното и често неясно понятие енигма. Сред свещените зони, посещавани през древността, многобройни са местата, където са извършвани примитивни астрономически наблюдения за опознаване на най-важните небесни явления, за движението на Слънцето и Луната. Методите за изчисляване на равноденствията и затъмненията са широко разпространени сред древните култури в целия свят и съставляват най-необикновеното културно наследство в зората на човешката цивилизация. В този труд са подбрани и документирани главните загадъчни места в света, без предубедености, но и без отстъпки по отношение на безпочвени умозрения. Действително, достатъчно е да се позове човек на многото неразрешени и признати като загадки явления, без да има нужда да се измислят или да се спекулира с факти и обстоятелства, които, ако бъдат изследвани сериозно, се оказват не чак толкова загадъчни. Чрез балансирано проучване на придобитите познания и на най-достоверните тълкувания са описани и богато илюстрирани около 40 от свещените места, символичните пейзажи и изчезналите градове. Географският показалец накрая включва синтезирано други 80 местности. Към изданието има също тълковен речник и библиография. Днес енигмата не е смятана вече за непостижимо табу. Тя всъщност е лицето на неизвестното, което винаги заслужава да бъде обект на изследвания. Тя е тайната, която един ден някой най-сетне ще успее да разбули.
Енцо Бернардини