Още от основаването си през 1703 Санкт Петербург ражда митове. За да го съгради, Петър Велики събира десетки хиляди работници, мнозина от които измират и плъзва легендата, че е построен върху човешки кости. За по-малко от десетилетие Санкт Петербург става маякът на Руската империя, обърнат към Европа. Наследниците на Петър Велики - Елизавета и най-вече Екатерина Велика - продължават амбициозното дело на царя основоположник. Под егидата на Растрели, бележитият представител на руския барок, се множат дворци и катедрали. Императорският двор живее в ритъма на маскарадите и пищните фойерверки. През XIX век литературните салони и театралните спектакли превръщат града във внушителна европейска столица, средище на процъфтяваща държава. Не го подминават и трагични събития, белязали миналото му: наводнението през 1824 г., покушението срещу Александър II, Кървавата неделя от 1905... След Октомврийската революция името му е променено и Ленинград отстъпва върховенството на Москва.