Децата са много по-любопитни и по-възприемчиви от нас, много по-отворени и непреднамерени. По-доверчиви, по-истински, изпълнени с автентична сила. Докато са малки, те врят и кипят от творческа енергия и желание да учат.
Но с годините „попиват" страховете и предразсъдъците на възрастните от своето обкръжение и се адаптират към мисленето, представите и поведението им. По-късно започват да се влияят от връстниците си, от компанията, към която принадлежат или се стремят да принадлежат. И често става така, че се превръщат в закърняла версия на онова, което биха могли да бъдат.
В процеса на приспособяване и социализация човек несъзнавано се отдалечава от всичко, което е било най-естествената и първична част от същността му, и се отчуждава от себе си. Всеки от нас е преживял това в подобен вид и с по-голяма или по-малка интензивност.
Тази книга, написана от гледна точка на терапевта и от гледна точка на изследователя, разкрива на популярен език как стресът се трансформира в чувства, а чувствата -в реакции, какво „се случва в мозъка", когато учим и когато... не учим, кои фази от детското развитие и кои опитности са решаващи за оптималното разгръщане на умствения потенциал, кое от пропуснатото остава пропуснато завинаги, кое би могло донякъде да се навакса...
Но особено вдъхновяваща в нея е идеята, че именно децата могат да ни обърнат към най-важните в живота неща и да ни покажат как да намерим изгубеното от самите нас.