Спомените на неотразимия Юрий Никулин излизат тринадесет пъти на руски език от 1979 насам. Но последното издание е по-различно, то е първото след кончината му през 1997, а и съдържа уникални, непубликувани досега фотографии.
За епиграф на една от началните глави в книгата си авторът избира думите на полския писател Станислав Йежи Лец: "Животът отнема страшно много време на хората." Особено ако е така наситен и запълнен, като неговия.
Артистът говори за себе си с лека ирония, присъща на човек с богат опит, житейска мъдрост и неизчерпаем хумор, и сериозно за другите - роднини и близки, знаменити и не толкова знаменити, ала невероятно интересни личности от цирка и киното. Непосредствено и увличащо. Без следа от измислици и разкрасяване на преживяното и на човешкото съществувание изобщо. Цирковият клоун, актьорът от Кавказка пленница, Те се сражаваха за родината, Диамантената ръка, Дванадесетте стола и колко още незабравими филми, запечатани в съзнанието на не едно поколение, се изявява блестящо и на литературното поприще. Когато читателят разлисти и започне да чете Почти сериозно..., ще почувства, сякаш Никулин седи редом и разказва, подкупващо и сладкодумно, единствено на него, своя ярък, пъстроцветен живот.