Метаморфозите в жизнения и творческия път на Владимир Набоков отразяват с удивителна точност превратностите на времето, в което му е отредено да се развива и да пише. Революцията от 1917 г., бягството на интелигенцията от Русия, изпитанията на емигрантското съществувание, невъзможността да живееш без родината и невъзможността да се върнеш в лоното й - всичко това оставя дълбок отпечатък върху съдбата на мнозина руски творци от миналия век. Блестящият писател и поет, наследник на пушкинската традиция, осъден на бездомност, намира свое достойно място в чуждите култури и дори се отказва от родния език като средство за себеизразяване. С усета на познавач и ценител утвърденият литературовед Алексей Зверев преплита умело житейски събития и творчески анализ, за да извае яркия образ на автора на Лолита, един от най-изтънчените майстори на художественото слово в световната литература.