Варненецът Стефан Янев претупва 231 мача в „А" група, за да се наприказва на пет световни и едно европейско първенство като коментатор. Врежда се и за диплома за висше икономическо образование, но няма заслуги за анемичната ни икономика. Междувременно получава непредвидени авантажи във вид на първа награда в национален конкурс за спортен разказ, „Златното перо" и почетен знак на Съюза на българските журналисти. Това не трогва особено професора полковник от ДС Хачо Бояджиев, който, без задължителния донос за мотивите на решението си, му показва директен червен картон след 22 години вярна служба на БНТ. Завръщането на „терена" на бившия футболист става с книгата „Футболна Варна", получила първа награда в националния конкурс за спортна публицистика, и енциклопедията „Футболните ни клубове срещу Европа" (отново в съавторство с Димчо Димитров и Иван Карабаджаков и с приятелското рамо на Наско Якимов от „Славена"). Между двете издания пробутва егоистичните си спомени във „Футболни и други историйки", реванширайки се за почетния знак на кмета на родната си Варна.
Нормално бе на 72 години да се забърка и в това футБОЛНО меле.