Макар краят на ХХ в. да е белязан от песимизма, историята на християнството е пропита с идеите на миленаризма повече, отколкото обикновено си представяме. Огромен брой хора вярвали, че Христос ще се завърне на земята, за да царува хиляда години с възкръсналите праведници. Най-сетне хората щели да заживеят щастливо. Дяволът, смъртта, грехът, адът щели да изчезнат.
Това вярване, което се основава на пророчествата от Стария завет и на Откровението на св. Йоан, било оборено от св. Августин и задълго било забравено. Но в края на ХІІ в. възникнало отново, възкресено от перото на калабрийския монах Йоахим Флорски, чиито пророчески видения се разпро­­странили из цяла Европа. През вековете миленаризмът се изявявал под различни форми. Томас Мюнцер, Йохан от Лайден, Кампанела, Журийо и много други описват светлото бъдеще, които според едни щяло да бъде наложено с насилие, а според други – с мир. Христофор Колумб се надявал да разшири християнското царство „от последните дни“ по цялата земя. Отците-пилигрими, които се заселили в Северна Америка през 20-те години на ХVІІ в., искали да превърнат тази част от света в център на Христовото царство и този стремеж станал един от компонентите на американската идентичност.
Миленаристките очаквания постепенно придобили светски измерения и се превърнали в идеология на прогреса: Пристли очаквал хилядолетното щастие да настъпи като резултат от Френската революция. Именно миленаристката традиция вдъхновила създателя на думата „социализъм“ Пиер Льору да напише: „Христовото царство е обещаното бъдеще на тази земя.“

След „Една история на рая. Градината на насладите“, Жан Делюмо, който е член на Академията за надписи и художествена проза (Acad?mie des inscriptions et belles lettres) и хоноруван преподавател в Колеж дьо Франс, продължава фундаменталното си изследване върху мечтите за щастие сред западното християнство. Преди това изследва тревогите („Страхът в западния свят. XIV–XVIII век“) и средствата за преодоляването им („Успокоение и защита. Изповед и опрощение“).