Замисляйки тази книга, посветена на паметта му, исках да поместя в нея част от написаното за Далчев, за да се открои отново облика му на изключителен творец, на световен поет, както основателено го нарече един чуждестранен литературовед. Изкушението да включа още и още от споделеното за Далчев от онези, които са го познавали и обичали и като човек, бяха много. Разбираемо е, че трябваше да се огранича при подбора си, но и това, на което се спрях като съставител, изтъква непреходното въздействие и актуалност на този поет, преводач и критик, въздействието на Далчев с неговата мъдрост и човечност.

Преведената проза в книгата (критика, есета и фрагменти) е част от немалкото, публикувано от Далчев в периодиката от двайсетте до първата половина на четиридесетте години. Преди доста време Радой Ралин издири тези текстове и замисляше да ги издаде в отделна книга, но проектът му остана неосъществен. Сега те се печатат за първи път след първоначалното им излизане...

Божидар Кунчев