Уважаеми читателю, като изхожда от песните на дълго оспорвания и отричан сборник с български родопски народни песни „Веда словена”, настоящата книга хвърля светлина върху две от големите загадки на древността: образа на Дядо Коледа и вярата в безсмъртието на душата според представите на мегалитния човек. Защото Дядо Коледа не е рекламен образ на „Кока Кола”, както си мислят някои „интелектуалци”. И защото този най-тачен и митичен герой, шумно честван по целия свят, за всеобщо учудване се оказва напълно непознат и погрешно сравняван с образите на Исус Христос и Свети Николай. Опитът да изясним неговата природа и същност ни отвеждат далече назад в миналото и мегалитната култура. Най-впечатляващото е, че накъдето и да се обърнем, загледани в щедрия и добродушен Дядо Коледа, навред ние попадаме на следи от българския етноним и на неизвестни страници от българската история.
Това изследване върху съдържанието на песните от „Веда словена” представлява най-сериозният аргумент за тяхната автентичност. Допълнено издание от анализа и на останалите в сборника песни и отпечатано под надслов „Загадките на българската веда”, двете книги представят отречените родопски песни по един категоричен начин като автентични, с богата и древна информация песни.
/Светлозар Попов/