Снежанка, Магарешката кожа, Спящата красавица са все образи на кротки, пасивни и покорни героини.
Ала ако се взрем по-отблизо, приказките се оказват много по-сложни и рисуват характери на изключителни жени. Привилегированата им връзка с природата, способността им да доведат мъжа до „зрелост", магическите им дарби
да лекуват и да гадаят превръщат тези жени в обаятелни и опасни същества. Ако грабнат хурка, те със сигурност ще въздействат върху хода на времето. Ако тъкат платно, несъмнено ще подготвят вътъка на съществуването.
Силни, властни жени... В отговор на това се ражда мизогинната
приказка, в която страховитата жена се оказва вещица. Дори младите и красиви девойки носят дяволска природа и мъжът трябва да внимава!
Опирайки се на народните приказки, но съсредоточавайки своя анализ най-вече върху приказките на Братя Грим, Шарл Перо и А. Н. Афанасиев, Мирей Пиарота, преподавателка по литература в Орлеанския университет,
Франция, показва как приказката еволюира с историята на нравите и на идеите и съставлява своеобразно обществено и етиологично свидетелство, предлагайки ни истинска „история на жените".