От XIV век насетне - понеже чуми, глад, бунтове, турско настъпление, големият църковен разкол наслагват травматизиращите си ефекти - християнската култура се чувства застрашена. Ръководителите на църквата и държавата са изправени пред належащата необходимост да идентифицират врага. Очевидно това е Сатаната, който яростно води последната си голяма битка преди края на света. Той тласка турците да напредват; той вдъхновява езическите култове В Америка; той обитава сърцето на евреите; пак той, посредством женските изкушения и една отдавна нарочена за греховна сексуалност, се опитва да отклони от задълженията им защитниците на реда; с посредничеството на
магьосници и най-вече на вещици той смущава всекидневния живот, като
омагьосва хора, животни и реколти... Ударил е часът за общата демонична
офанзива... неприятелят е не само по границите, а и във вътрешността,
Където се налага още по-голяма бдителност. Именно страхът обяснява
широките гонения във всички посоки, предприети от политико-религиозната
Власт в повечето европейски страни в началото на новото време.